Кризата в Судан налага спешни действия

За къс миг очите на света бяха ориентирани към Судан, когато гражданската война заля нацията предишния април, след разпадането на нежното съглашение за шерване на властта сред суданските въоръжени сили и силите за бърза поддръжка. Оттогава бруталният спор изчезна от интернационалния дневен ред толкоз бързо, колкото и опустоши страната.

На 15 април, тъкмо една година откакто спокойствието беше нарушено, в Париж ще се организира конференция на високо ниво за Судан. Организиран от Франция, Германия и Европейския съюз, той предлага жизненоважна опция за пренасочване на интернационалното внимание към тази забравена рецесия. Глобалните водачи би трябвало да се възползват от него.

Насилието умъртви хиляди, прокуди милиони и отприщи филантропична злополука, която заплашва да изнесе неустойчивост в този район на Африка. Разпадането на Судан способства за протестите, обхващащи прилежащите страни от Сахел, евентуално белязвайки континента със зона на неустойчивост, разпростряла се от Атлантика до Червено море.

Мъчителните офанзиви против цивилни са тревожната отличителна линия на този спор. Те включват безразборни и етнически стимулирани убийства в Дарфур и необятно публикувано полово принуждение против дами и девойки. Гладът също е всеобщ. Заедно тези фактори провокираха най-бързо разрастващата се рецесия с разселването в света и най-голямото разселване на деца, със скорост и мащаб, които са изумителни.

За по-малко от година 8,5 милиона души бяха принудени да изоставен домовете си и от ден на ден хора се движат, до момента в който изискванията се утежняват. Близо два милиона са избягали през границите, множеството от тях в Чад, Южен Судан и Египет, с цел да избягат от кръвопролитията. Повече от половината от търсещите леговище са деца. Съседни страни протегнаха ръка на хора в обезверена потребност, само че някои към този момент се огъват под тежестта на личните си филантропични изключителни обстановки.

Съществува и сериозен риск районът скоро да се трансформира в най-голямата гладна рецесия в света. В Судан, където цените на храните скочиха с повече от 110 % до февруари, близо 18 милиона души изпитват изострен апетит, до момента в който близо седем милиона в Южен Судан и три милиона в Чад са изправени пред същата орис – общо съвсем 28 милиона души.

В Судан гладът към този момент е действителна и рискова опция през идващите месеци. Има забележителен брой хора, които изпитват изключителни равнища на продоволствена неустановеност – в действителност те са на една крачка от глада – само че 90 % от тях са хванати в капан в региони, значително недостъпни за филантропичните организации. Те включват горещи точки на спорове като Хартум, щата Гезира, Кордофаните и щатите Дарфур.

Децата на Судан усещат най-много жестокото влияние на тази война. Шестгодишната Фатима, да вземем за пример, която беше разселена два пъти, първо, когато бягаше от пердах в Хартум със фамилията си, а по-късно от Гезира в Касала, копнее за дом, учебно заведение и мир.

Тя е едно от съвсем петте милиона деца, които са били разселени, и 19-те милиона, които не получават никакво обучение, защото учебните заведения са затворени, заплатите на учителите не са платени и липсват настоящите бюджети на учебните заведения. Последствията от тези разрушени бъдещи ще се усещат за едно потомство.

Международната общественост би трябвало да работи в този момент, с цел да предотврати надвисналата районна злополука.

Първо, би трябвало да има координирани старания за обезпечаване на безконтролен филантропичен достъп и отбрана на цивилните в Судан. Това включва локални доброволчески групи и женски организации, подкрепящи оживелите от полово принуждение, които самите са обект на прицел.

Въпреки неотдавнашната резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, призоваваща за безграничен филантропичен достъп, действителен прогрес към момента не се вижда на място. Операциите за снабдяване на филантропични доставки на нуждаещо се население – през граници и бойни линии – не престават да се сблъскват с спънки. През цялото време филантропичните доставки и екипите са обект на грабежи и офанзиви.

Имаме потребност всички страни да обезпечат безконтролен достъп и всички гранични пунктове да бъдат отворени, изключително тези към Дарфур и Кордофан. Създаването на пространство за ефикасна работа на филантропичните организации в този момент е незабавен филантропичен императив.

Второ, спираловидната рецесия изисква вярно финансирана незабавна реакция. Въпреки големите потребности, взаимният филантропичен апел за Судан на стойност 2,7 милиарда $, който има за цел да обезпечи животоспасяваща поддръжка на съвсем 15 милиона души, е финансиран единствено с 6 %.

Допълнителните запаси са еднообразно жизненоважни за подкрепяне на бежанците и завърналите се в този момент в близките страни. В Южен Судан неналичието на средства значи, че три милиона гладни хора сега не получават никаква хранителна помощ. Междувременно в Чад единствено незабавна парична инжекция ще попречи на всичките 1,2 милиона бежанци в страната и близо три милиона чадци да изгубят дажбите си по-късно този месец.

Всички това са отчайващо уязвими хора, нуждаещи се от интернационална поддръжка и отбрана, до които нашите екипи имат достъп, само че към този момент не могат да си разрешат да оказват помощ. Ако тези съкращения бъдат позволени, произлизащият скок на глада единствено ще аргументи спомагателни премеждия на тези, които към този момент са изгубили толкоз доста, и ще форсира плъзгането на района към неустойчивост и безпорядък.

Предсказуемият резултат от продължаващото незадоволително финансиране в страните на първа линия за даване на леговище е, че повече хора ще се почувстват принудени да се реалокират – в това число опити за рисково секване на Средиземно море.

Накрая и главно, тази забравена рецесия изисква устойчиви политически решения за прекъсване на боевете, които раздират Судан и дестабилизират съседите му.

Парижката конференция е сериозна опция за пускане на нова дипломатическа самодейност, ориентирана към преустановяване на насилието, попречване на глада и възобновяване на нежното равновесие в по-широкия район. Настоятелно призоваваме интернационалната общественост да не го оставя на вятъра.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателите и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.